Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Хаити, и по-специално резолюцията от 19 януари 2011 г. относно положението в Хаити една година след земетресението: хуманитарна помощ и възстановяване(1), и резолюцията от 8 февруари 2018 г. относно детското робство в Хаити(2),

–  като взе предвид годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията в света за 2018 г., и по-специално неговата актуализация за Хаити, приета от Съвета на 13 май 2019 г.,

–  като взе предвид окончателния доклад на мисията на ЕС за наблюдение на периода след изборите в Хаити между 19 и 23 ноември 2018 г.,

–  като взе предвид годишния доклад от юли 2017 г. на мисията на ООН за стабилизиране на Хаити (MINUSTAH) и Службата на Върховния комисар по правата на човека (СВКПЧ) на ООН относно положението с правата на човека в Хаити от 1 юли 2015 г. до 31 декември 2016 г.,

–  като взе предвид доклада на MINUSTAH и СВКПЧ относно твърденията за нарушения и злоупотреби с правата на човека на 13 и 14 ноември 2018 г. в квартала Ла Салин, Порт-о-Пренс,

–  като взе предвид всеобщия периодичен преглед относно Хаити, приет от Съвета на ООН по правата на човека на неговата 34-та сесия на 17 март 2017 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права, приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г., по който Хаити е страна,

–  като взе предвид Споразумението от Котону,

–  като взе предвид Декларацията на ООН за правата на човека,

–  като взе предвид Конвенцията за правата на детето, която е подписана от Хаити,

–  като взе предвид Резолюция 2476 (2019) на Съвета за сигурност на ООН от 25 юни 2019 г.,

–  като взе предвид окончателния доклад на мисията на ЕС за наблюдение на изборите от 2015 г.,

–  като взе предвид изявлението от 7 ноември 2019 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от името на Европейския съюз във връзка с положението в Хаити,

–  като взе предвид журналистическия материал, публикуван от „Амнести Интернешънъл“ на 31 октомври 2019 г., в който се предоставят доказателства за прекомерна употреба на сила срещу протестиращите,

–  като взе предвид доклада на Службата на ООН за координация по хуманитарните въпроси относно положението в Хаити от 1 октомври 2019 г.,

–  като взе предвид изявлението на делегацията на Европейския съюз в Хаити от 28 май 2019 г.,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че съобщението на правителството от юли 2018 г., че ще премахне субсидиите, което позволи цените на горивата да се увеличат с до 50%, доведе до масови протести и до най-тежките граждански вълнения в страната от години; като има предвид, че тази мярка отговаряше на съкращенията, договорени с Международния валутен фонд (МВФ) през февруари 2018 г. в замяна на финансови заеми в размер на 96 милиона щатски долара, за да се помогне на страната да изплаща своя външен дълг;

Б.  като има предвид, че демонстрациите, организирани от лидери на опозицията, поискаха оставката на президента Жовенел Моиз заради галопиращата инфлация, обвиненията в системна корупция на правителството, с участието и на бившия президент Мишел Мартели, както и икономическата и продоволствената несигурност, без външният свят да им обърне сериозно внимание; като има предвид, че демонстрациите, започнали преди повече от година в знак на протест срещу корупционните скандали с участието на държавните органи на Хаити, доведоха до около сто жертви и ескалираха в конфликт със сериозни мащаби; като има предвид, че корупцията изглежда е хроничен проблем за обществото и политиката на Хаити;

В.  като има предвид, че силите за сигурност потушиха протестите с помощта на бойни патрони и сълзотворен газ; като има предвид, че според СВКПЧ на ООН по време на протестите през февруари са загинали 41 души, а 100 са били ранени; като има предвид, че според последните данни на СВКПЧ между 15 септември и 1 ноември 2019 г. най-малко 42 души са загинали при подобни протести, като 19 от тях са били убити от правоприлагащите органи, а 86 са били ранени;

Г.  като има предвид, че от март 2019 г. Хаити е без правителство, което възпрепятства способността на страната да получи достъп до международна финансова помощ и заеми от Световната банка; като има предвид, че от януари 2020 г. Хаити ще бъде без парламент поради факта, че страната не успя да произведе парламентарни избори през октомври 2019 г.; като има предвид, че г-н Моиз е заявил намерението си да въведе конституционни реформи, които да засилят правомощията на президента;

Д.  като има предвид, че въпреки демонстрациите не са предприети правни действия; като има предвид, че тази безнаказаност и липсата на внимание от страна на международната общност доведоха до допълнително подклаждане на насилието; като има предвид, че проточилата се и продължаваща криза доведе също така до допълнително ограничаване на достъпа до здравеопазване, храна, образование и други нужди и причини допълнителен недостиг на електричество и горива;

Е.  като има предвид, че много общности все още нямат достъп до електропреносната мрежа след земетресението от 2010 г. и зависят от електрогенератори за ежедневните си нужди; като има предвид, че увеличението на цените на горивата допълнително ограничи икономическите възможности;

Ж.  като има предвид, че съществуват достоверни доказателства, че полицаи, въоръжени с полуавтоматични пушки, са стреляли с бойни патрони по време на протестите, което е в разрез с международното право в областта на правата на човека и стандартите за използване на сила; като има предвид, че журналистите са обект на постоянен тормоз и физически нападения; като има предвид, че Нееми Жозеф, журналист в Радио „Мега“, отразявал протестите, беше застрелян в личния си автомобил на 11 октомври 2019 г., фоторепортерът на Асошиейтед прес Шери Дьо-Налио беше прострелян в лицето през септември 2019 г., репортерът на Radio Sans Fin Петион Роспид беше застрелян в личния си автомобил през юни 2019 г., а журналистът Владимир Льоганьор изчезна през март 2018 г.;

З.  като има предвид, че безнаказаността е властвала също така в случаи като кръвопролитието в Ла Салин, в покрайнините на столицата Порт-о-Пренс, където през октомври 2018 г. 70 души са били произволно убити, а 13 жени – изнасилени; като има предвид, че правителството отдаде кръвопролитието на война между банди; като има предвид, че Организацията на американските държави (ОАД) и мисията на ООН за подкрепа в областта на правосъдието в Хаити (MINUJUSTH), въз основа на информация, събрана от националната мрежа по правата на човека (RNDDH), приписват кръвопролитието на опит на съпругата на президента Мартин Моиз и на няколко представители на правителството да подкупят хората в Ла Салин да спрат демонстрациите срещу президента Моиз, като твърдят, че кръвопролитието е било следствие от отказа им да приемат подкупа; като има предвид, че организациите за защита на правата на човека в Хаити призоваха за мисия на ОАД за разследване на кръвопролитието;

И.  като има предвид, че положението със сигурността в страната се е влошило драстично от октомври 2017 г. насам, когато мироопазващите сили на Мисията на ООН за стабилизиране в Хаити (UNSTAMIH) бяха заменени от MINUJUSTH, чиито служители са с ограничено полицейско обучение;

Й.  като има предвид, че дискриминацията, основана на пола, продължава да буди сериозно безпокойство в страната; като има предвид, че Хаити има индекс на неравенството между половете (ИНП) от 0,593, което поставя страната на 142-ро място от 159 в индекса за 2015 г.; като има предвид, че в Хаити са системни и широко разпространени дискриминацията, стигматизацията, изключването и насилието срещу ЛГБТИ лица; като има предвид, че младите момичета получават ниско образование или въобще не се образоват; като има предвид, че законите, криминализиращи изнасилванията и домашното насилие, бяха приети чак през 2005 г., че наказателният кодекс не е преразглеждан от 1835 г. насам, а жените и момичетата често са в неравнопоставено положение при правната защита; като има предвид, че на 7 ноември 2019 г. 10 задържани жени, включително 15-годишно момиче, бяха изнасилени в цивилния затвор в Гонаив; като има предвид, че от началото на протестите насам в системата на затворите в Хаити често явление са пренаселеността, недостигът на храни, липсата на семейни посещения и други нехуманни условия;

К.  като има предвид, че повечето деца в Хаити не са успели да тръгнат на училище от началото на учебната година през септември; като има предвид, че неграмотността и достъпът до образование са основни проблеми в Хаити, тъй като приблизително половината от хаитяните на възраст 15 и повече години са неграмотни, а най-малко 350 000 деца и младежи остават извън системата на основните и средните училища в цялата страна;

Л.  като има предвид, че все още се практикува системата на „реставек“ — съвременна форма на робство, при която хаитянски деца от бедни семейства биват изпращани от своите родители да живеят у други семейства и да работят за тях като домашни прислужници, като често са жертви на злоупотреба и малтретиране и нямат достъп до образование;

М.  като има предвид, че Хаити, със своето 168-о място сред държавите по света в индекса на човешкото развитие на ПРООН и със спад спрямо предишните класации, постоянно се нуждае от хуманитарна помощ и помощ за развитие: като има предвид, че според Световната банка Хаити продължава да бъде най-бедната страна в Северна и Южна Америка и една от най-бедните държави в света, като 59% от населението живеят под националния праг на бедността, 24% са под националния праг на крайната бедност, а над 40% са безработни; като има предвид, че корупцията в управлението на държавата е повсеместна, а индексът за възприятие на корупцията на „Трансперънси интернешънъл“ за 2018 г. нарежда Хаити на 161-во място от общо 180 обхванати държави;

1.  остро осъжда репресиите срещу мирните протести от страна на органите на Хаити, както и използването на смъртоносна сила, произволните задържания, сплашването, тормоза и сексуалното насилие; изисква от органите на Хаити незабавно да спрат и да се въздържат от незаконна употреба на сила, по-специално огнестрелни оръжия и бойни патрони, срещу мирни демонстранти, както и да гарантират правото на хората да демонстрират свободно и мирно; подкрепя исканията на народа на Хаити за прекратяване на корупцията и безнаказаността;

2.  подчертава, че за да се предотврати по-нататъшна нестабилност и страдание на населението, всички участници трябва да се въздържат от насилие; призовава всички страни да се включат в честен, отворен и приобщаващ вътрешен за Хаити диалог, за да отговорят по-добре на основните потребности и стремежи на населението и да осигурят трайни решения на настоящата политическа, икономическа и хуманитарна криза;

3.  припомня, че съдебната реформа, прекратяването на продължителното предварително задържане и борбата с корупцията трябва да продължат да бъдат приоритет, както се посочва в последния универсален периодичен преглед; призовава международната общност да подкрепи народа на Хаити в укрепването на една независима и стабилна съдебна система, която да е в състояние да изправя пред съд извършителите и да ги наказва независимо от техния социален статус;

4.  призовава за независимо разследване на случая с клането в Ла Салин, на тормоза и нападенията срещу журналисти, както и на смъртните случаи от средата на септември 2019 г.; изисква всички извършители на престъпления да бъдат изправени пред съд и наказани; отново потвърждава колко е важна свободата на медиите да отразяват положението; настоятелно призовава всички участници да се въздържат от нападения срещу журналисти и да им позволят да отразяват положението в страната; отново заявява, че правото на мирно изразяване на мнение и критика трябва да бъде гарантирано;

5.  подкрепя призива за изпращане на независима експертна мисия на ОАД в Хаити за по-дълъг период от време със задачата да изясни многобройните нарушения на правата на човека в страната и с цел да проведе безпристрастни, задълбочени, прозрачни и независими разследвания, както и да осигури повече търсене на отговорност, да донесе справедливост и да разкрие истината на семействата и преживелите жертви, както изискват националните организации, защитаващи правата на човека;

6.  отхвърля всякакъв опит на някои сили да възстановят диктатурата; подчертава неотложната необходимост от структурно управление и икономически реформи за възстановяване на доверието в политическата система на страната; подчертава необходимостта да се премахнат системната корупция в държавното управление, клиентелизма и подкопаването на принципите на правовата държава;

7.  призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и посолството на ЕС в Порт-о-Пренс да подкрепят пълното демократично стабилизиране на страната и да помогнат за прекратяване на корупцията и други форми на престъпност;

8.  приветства създаването на 16 октомври 2019 г. от Съвета за сигурност на ООН на интегрирана служба на ООН в Хаити, на която ще бъде възложено да съветва правителството на Хаити как да подобри политическата стабилност и доброто управление; призовава ООН да продължи да играе активна роля в процеса на опазване и подготовка на мира, без да повтаря грешките от миналото; призовава ООН и нейните държави членки ефективно да разследват случаите на предполагаема сексуална експлоатация или сексуална злоупотреба от страна на мироопазващите сили на мисията на ООН за стабилизиране на Хаити (MINUSTAH) и неправителствените организации в Хаити, както и да подведат под отговорност извършителите на тези престъпления и да предоставят подкрепа и обезщетения на жертвите;

9.  призовава ЕС да засили и подкрепи капацитета на хаитянските организации да поемат водеща роля при вземането на решения относно вида на помощта, предоставяна на страната, както и относно нейните бенефициенти;

10.  настоятелно призовава правителството на Хаити да позволи на хуманитарните организации да имат безпрепятствен достъп за провеждане на своите дейности, да съдействат на нуждаещите се и да разпространяват храна и друга жизненоважна помощ;

11.  призовава за прекратяване на практиката на „реставек“; призовава правителството на Хаити да приложи мерки, които да гарантират регистрирането и закрилянето на децата както физически, така и психологически, и да наложат задължително посещаването на училище; призовава ЕС да си сътрудничи с правителството на Хаити за въвеждане на законодателна рамка за защита на правата на децата;

12.  подчертава необходимостта да се води борба с насилието срещу жени и момичета, да се приеме законодателство срещу всички форми на основано на пола насилие и да се декриминализират абортите, които понастоящем са забранени при всички обстоятелства, включително в случаите на сексуално насилие; счита, че е необходимо да се приложат спешни мерки за закрила и подкрепа на жените и децата, които са жертви на сексуално насилие, като например медицински и психологически грижи и специфични програми за социално приобщаване и рехабилитация; осъжда груповото изнасилване на жени, задържани в затвора в Гонаив; изисква провеждането на бързо, безпристрастно, независимо и ефективно разследване на съответните твърдения; припомня, че когато държавите лишават хората от свобода, те са отговорни за гарантирането на тяхната неприкосновеност и за защитата им от актове на насилие;

13.  осъжда приетите през 2017 г. закони срещу ЛГБТ, в които се призовава за забрана на хомосексуалните бракове, а хомосексуалността заедно с детската порнография, кръвосмешението и сексуалната експлоатация на деца с търговска цел се посочва като причина да се откаже на гражданин удостоверение за добра репутация; изразява загриженост във връзка с обстоятелствата около смъртта на Шарло Жьоди, председател на групата „Kouraj“, застъпваща се за правата на ЛГБТКИ лицата;

14.  призовава правителството на Хаити да въведе административна система, която да гарантира, че всички новородени деца се регистрират при раждането, както и да гарантира, че се вземат мерки за регистрация на децата, които не са били регистрирани при раждането;

15.  призовава за систематична борба с насилието срещу хора в напреднала възраст;

16.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на държавите членки, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета на министрите АКТБ–ЕС, на институциите на КАРИФОРУМ, на правителството и парламента на Хаити и на генералния секретар на ООН.

(1) OВ C 136E, 11.5.2012 г., стр. 46. (2) OВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 40.