Някои екзотични думи са заредени с огромна, будеща въображението енергия. "Вуду" е една от тях. Тя внушава обикновено представи за мистериозна смърт, тайни ритуали или сатурналии, извършвани от негри, "опиянени от кръв, разврат и божество". Описанието, което тази книга ще даде на вуду, сигурно ще бледнее, съпоставено с образите, от които думата вече е натежала.
Какво е всъщност вуду? Той е съвкупност от вярвания и ритуали от африкански произход, със силен примес от католически обреди, той е религията на преобладаващата част от селячеството и градския пролетариат на Негърската република Хаити. Последователите му искат от него онова, което хората винаги са очаквали от своята религия: лек за болките си, задоволяване на нуждите им и надежда за живот след смъртта.
Видян отблизо, вуду няма халюциниращия и болезнен характер, която литературата му приписва. Един американски автор, талантлив, но твърде голям митоман, У. Х. Сийбрук, е намерил най-съвършен изказ за мрачната легенда за вуду, но тази легенда е много по-стара. Тя датира от колониалната епоха, когато е била плод на страха и омразата: жестокостта и несправедливостта не остават никога ненаказани. Тревогата, обземаща злоупотребяващия със силата, често се въплътява във въображаеми страхове и налудничави натрапчиви идеи. Господарят презирал своя роб, но се боял от омразата му. Отнасял се с него като с добиче за клане, но се плашел от окултните способности, които му приписвал.
Следователно страхът, внушаван от чернокожите, растял с все по-силното им потискане. Страхът, просмукващ свидетелствата от онова време, се е конкретизирал в натрапчивия ужас от отровата. довел през целия XVIII век до толкова много зверства.
Рейтинг: 7.75 / 4 гласа 
